Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" /на турски означава "тънък"/ вероятно по времето, когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя в края на 18-ти век.
Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания обаче , Стоян-Индже войвода е роден в с. Попово, община Болярово. От малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, затова се смята, че той е роден в Сливен.
На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. , когато на 17 април, геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" от цикъла "Старопланински легенди".
Автор: Албена Иванова